Организационни въпроси и разпределение на теми за презентации.
Въведение в проблематиката на курса.
Теоретични подходи към изучаването на ЕПСО
Преглед на основните теоретичните направления в изследването на европейската политическа интеграция. Подходи, базирани на Теория на международните отношения и на Сравнителната политология.
Специфика на сферите на външната политика и проблемите на националната сигурност (висша политика). Нови насоки в изследванията по въпросите на сигурността – новите заплахи и разширяващото се приложно поле на политиката за сигурност (в сферата на културата, екологията и пр).
Развитие на ЕПСО
Създаване на Втория Стълб на Европейския Съюз (основаване на ОВППС в Договора от Маастрихт 1992 г.) и развитие до 1998 г. Инкорпориране на ЗЕС в иституционалната структура на Европейския Съюз. Неуспехът на ОВППС на ЕС по отношение на конфликтът в Босна и Херцеговина 1992-1995 г.
Новият тласък в развитието на ОВППС след Френско-британската среща на върха в Сен Мало – Декември 1998 г. Основаване на Европейската политика за сигурност и отбрана на срещата на Европейския Съвет в Кьолн – Юни 1999. Развитие на ЕПСО през периода 1999 – 2004 г.
Досегашни операции в рамките на ЕПСО – Артемис, Конкордия, Полицейска мисия на ЕС в Босна, Алтея. Проблемът за Международното присъствие на ЕС.
Съвременно състояние на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС
Правна рамка и процес на взимане на решения, обща отбранителна стратегия и специфични цели и задачи на ЕПСО. Силни и слаби страни на избрания интеграционен модел с клаузата за изключение (Opt Out). Решенията от срещите на Европейския Съвет в Кьолн (юни1999), Хелзинки (Декември 1999), Фейра (Март 2000) и Ница ( декември 2000).
Институции на ЕПСО – Политически комитет и комитет за политика на сигурността – ПККС, Военен комитет, Военен щаб, Европейска отбранителна агенция (в проект). Роля на Върховния представител за ОВППС и на Съвета на министрите.
Процес на взимане на решения. Моделът на Джон Петерсен и проблемът за оперативното взимане на решения в условията на криза.
Цивилни и военни възможности на ЕПСО. Европейски план за развитие на военните възможности (European capabilities action plan (ECAP) – 2001). Интернализиране на ЕПСО в конрекста на новите заплахи за сигурността.
Проблемът за финансирането и военната реформа в страните-членки. Европейски корпус за бързо реагиране. Интеграцията на отбранителните индустрии в рамките на ЕС.
ЕПСО и новата международна система за сигурност след Студената война
ЕПСО и бъдещето на трансатлантическия алианс. Споразумението Берлин плюс и сътрудничеството между ЕС и НАТО. Проблемът с позиционирането на Турция. Проблемът за поддържане на европейското единство в условията на криза – "стара" и "нова" Европа
ОВППС и новите реалности в сферата на сигурността след 11.09.2001 г. Новата Европейска стартегия за сигурност – декември 2003. разширяване на сферата на действие на ЕПСО към политиките от третия стълб на ЕС – правосъдие и вътрешни работи..
ЕПСО и разширяването на ЕС. Политиката на разширяване на ЕС и лимитът на политиката на поставяне на условия (EU conditionality). Проблеми, пеоизтичащи от участието на България към Европейската политика за сигурност и отбрана.
Перспективи за бъдещо развитие на ОВППС:
ЕПСО след кризата в трансатлантическите отношения от 2003 г. и кризата на ЕС от 2005 – предизвикателства, възможности, алтернативни визии за бъдещо развитие. Проблемът с конструирането на обща европейска политическа идентичност.
Перспективи за бъдещо развитие на ОВППС:
