Организационни въпроси и разпределение на теми за презентации. Въведение в проблематиката на курса. Преглед на теоретичните подходи към европейската политическа интеграция.
Специфика на сферите на външната политика и проблемите на националната сигурност (висша политика). Нови насоки в изследванията по въпросите на сигурността – новите заплахи и разширяващото се приложно поле на политиката за сигурност (в сферата на културата, екологията и пр).
Развитие на ОВППС:
Начало на процеса на европейска интеграция. Ранни опити за политическа интеграция – неуспешният проект за Европейска отбранителна общност (1952-1954 г.), Механизмът за Европейско политическо сътрудничество, създаването на обединени военни части (френско-германска бригада и пр.)
Създаване на Втория Стълб на Европейския Съюз (основаване на ОВППС в Договора от Маастрихт 1992 г.) и развитие до 1998 г. Инкорпориране на ЗЕС в иституционалната структура на Европейския Съюз. Неуспехът на ОВППС на ЕС по отношение на конфликтът в Босна и Херцеговина 1992-1995 г.
Новият тласък в развитието на ОВППС след Френско-британската среща на върха в Сен Мало – Декември 1998 г. Основаване на Европейската политика за сигурност и отбрана на срещата на Европейския Съвет в Кьолн – Юни 1999. Развитие на ОВППС през периода 1999 – 2004 г. Проблемът за Международното присъствие на ЕС.
Съвременно състояние на Общата външна политика на ЕС
Правна рамка и процес на взимане на решения. Общи становища, общи стратегии и общи действия. Въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство (QMV) и на првото на национално вето (national interest brake) с договора от Амстердам 1997 г. Идентичност и цели на общата европейска външна политика.
Институции на ОВППС. Ролята на Европеиския Съвет и на Съвета на Министрите. Създаване на иституцията на Върховния представител за ОВППС – правомощия, ресурси, резултати от дейността му. Планове за бъдещо развитие - европейска дипломатическа служба и пр.
Инструменти на ОВППС – дипломатически, политически, икономически, военни. Ролята на меката сила във външната политика на ЕС. Проблемът за координиране и дългосрочно поддържане на общата външна политика.
Съвременно състояние на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС
Правна рамка и процес на взимане на решения, обща отбранителна стратегия и специфични цели и задачи на ЕПСО. Силни и слаби страни на избрания интеграционаен модел с клаузата за изключение(Opt Out). Решенията от срещите на Европейския Съвет в Кьолн (юни1999), Хелзинки (Декември 1999), Фейра (Март 2000) и Ница ( декември 2000).
Институции на ЕПСО – Политически комитет и комитет за политика на сигурността – ПККС, Военен комитет, Военен щаб, Европейска отбранителна агенция (в проект). Роля на Върховния представител за ОВППС и на Съвета на министрите.
Цивилни и военни възможности на ЕПСО. Европейски план за развитие на военните възможности (European capabilities action plan (ECAP) – 2001). Европейски корпус за бързо реагиране. Проблемът за финансирането и военната реформа в страните-членки. Досегашни операции в рамките на ЕПСО – Артемис, Конкордия, Полицейска мисия на ЕС в Босна, Алтея.
ОВППС и новата международна система след края на Студената война
ОВППС и бъдещето на трансатлантическия алианс. Споразумението Берлин плюс и сътрудничеството между ЕС и НАТО. Проблемът с позицията на Турция. Проблемът за поддържане на европейското единство в условията на криза – “стара” и “нова” Европа
ОВППС и новите реалности в сферата на сигурността след 11.09.2001 г. Новата Европейска стартегия за сигурност – декември 2003. разширяване на сферата на действие на ЕПСО към политиките от третия стълб н аЕс – правосъдие и вътрешни работи..
ОВППС и разширяването на ЕС. Политиката на разширяване на ЕС и лимитът н аполитиката на поставяне на условия (EU conditionality). Политика на добросъседство на ЕС и етическите аспекти на общата външна политика – разпространение на демокрацията и добрите управленски практики.
Перспективи за бъдещо развитие на ОВППС:
ОВППС след кризата от 2003 г. – предизвикателства, възможности, алтернативни визии за бъдещо развитие. Проблемът с конструирането на обща европейска политическа идентичност.